Дъждовник

Отдавна се каня да напиша нещо тук, но имах чувството, че все ми присяда, може би всичко онова, което се случи в държавата ни и моето наивно желание да държа политиката далеч от  дъждовническото леговище. И бях тиха, много, много тиха. Тази тишина продължава да ме притиска, но ето, че вчера едни приятели успяха да ме вдигнат малко, без да знаят и без да са го искали. Бях на представление, красиво и вълнуващо, не заради друго, а защото актьорите на сцената са хора с какви ли не професии и с какви ли не истории, но всички до един обичат да творят, да бъдат себе си напук на нечии мнения и претенции. Следващото излияние е за тях, благодаря им за чудесната вечер, за хубавата история и игра!

Изкуството живее

Не в театъра, наречен публичен живот,

Не пита, колко дълго си се учил,

Колко изпита си взел и колко си богат,

Затова твори в безсъние,

Твори, когато си в несвяст,

Хвърли на вятъра си думите,

На пясъка чертай

И остави следите да отплуват.

Морето не остава никога еднакво,

Не пощадява дъно, нито бряг,

Така твори и хвърляй думите,

Изписвай грешки,

Ставай някога за смях,

Но винаги надигай

Онзи глас, който

В тъмнината на луната се спотайва,

Който с облаците плува в светлина;

Герои са актьорите, но не в театъра,

А в прашните пространства на града,

В онези скътани местенца,

Насред пустош или

Вдън гора,

Насред брега от камъни затворен,

Но уверен винаги в мощта,

С която ще събори,

Ще претвори стените

В пясъчна и нежна мекота.

В кръвта твори,

Твори, когато си самотен,

Когато парят хиляди усмивки

В пещта на радостта.

Издигай мидена стена,

На пясъка пиши и вярвай,

Че дори да не остане

Ти си дал –

Опитал си

 И си живял.