Помните ли вечерите в Балкана? Имали ли сте такива? Помните ли как тихо ромоли реката денем и колко силно нощем? Усещали ли сте, колко е различен въздухът? Колко е студено сутрин, как напича слънцето на обед. Тишината, звуците, дъжда. Реката, рибите и раците. Змиите и цветята, гущерите и пчелите. Бръмбарите, мравките. Всичко е на мястото си, всичко е различно.
Различни си и картофите. Няма други такива, като опечените в жарта. Огънят дарява нещо неповторимо на храната или пък приготвена на ток тя губи нещо важно от себе си. Губи онзи вкус, който те кара да я запомниш. Помниш я като събитие. Като нещо, което липсва в ежедневието. Картоф като картоф, ама го помниш. Помниш го и още как.
Време е да се унищожи опеченото в жарта. Големите разравят с пръчка пепелта. Някой решава да стресне струпаните около фенера хлапетии. На тях не им е нужно много. Още виждат чудната гора на дивите и нимфите, стряскат се, пръскат се кой където свари и пискат силно. Смеят се. Викат ги значи да ядат. Тези около огъня вече се борят с картофите. Опитват се да ги обелят. Горещи са още, вдига се пара. Ухае неземно.
Поляната се оглася от весели гласове, от небрежни приказки. Основно за вкусовите качества на картофа. От време на време за какво ще правят утре, къде ще се разхождат. Някои се сещат за разни истории от градовете, в които живеят. Разказват си ги, смеят се, плашат се, закачат се. Не искат да се връщат. Хубаво им е далеч от суматохата, хубаво им е в Балкана. Мислят си, че могат да останат вечно тук, сред гората, сред звездите и хубавото лятно слънце. До реката. Искат да наловят раци, да се пробват и за рибки. Ще събират камъчета, ще си четат книжки, ще си слушат музика. Мислят си после, как ли живеят хората на подобни места целогодишно. Не полудяват ли от скука? Няма къде да излезеш, няма магазини, няма много избор за прекарване на времето. Пълен ужас. Пълна скука. Те имат да ходят на срещи, да учат, да си купуват нови дрехи и разни други нещица. После трябва и да ги покажат някъде. Да ги видят, да им завидят, да им се порадват. Имат толкова много планове. Ще постигнат толкова много. Едни ще станат лекари, други пък изследователи, трети ще бъдат прочути, а четвърти богати. Всички ще пътуват и ще променят света. Те могат много повече. Само да не им се пречкат.
А картофите са много вкусни. Свършват бързо. Малките са се умълчали, уморили са се вече. Слушат по-големите, не ги разбират много. Спи им се май, ама не искат да си лягат. Искат още приказки, но не може. Скоро ще се приберат към дървената вила. Много хубава, не се вижда от дърветата, ама покрива и е червен.
Лека полека се наканват да си лягат. Бавно тръгват към двора, нареждат се на опашка пред външния клозет, за някои цяло предизвикателство. Не че нещо, но външните клозети не са просто уединено място, където никой да не може да те види, не, те са всичко друго, но не е и уединени. Бъкат от живот. Преди всичко от паяци. Малки, тлъсти, с дълги крака, с космати туловища, черни, сиви, шарени. Паяжините са навсякъде. А и в стените и на пода има дупчици, дворци за съществата с осем крака и очи. Дебнат отвсякъде. Как стоят само готови да скочат, да полазят. А и нощните пеперуди. Блъскат се във висящата от тавана крушка и крилата им хвърлят бързи сенки. Дебелите им телца тупкат в стъклото и от време на време някоя пада на земята. В добавка към тези притеснения на този, който остане последен му се пада да изгаси лампата и да търчи след другите крещейки „Чакайте ме, чакайте ме!”. Те никога не чакат.
Зъбите са измити, лицата изтрити, време е за лягане. На входа на вилата се е разположил нечакан гост. Предизвиква силно вълнение.
Мъртвешката глава е нощна пеперуда. Голяма колкото детска длан, а понякога и повече. Името си дължи на окраската в основата на главата си. Във формата на череп.
Много красиво нощно създание е тази пеперуда. Не бива да се пипа, защото ако я нараниш, ще те прокълне. Може да се превръща във висока грозна жена, с дълги черни коси.
Лапетиите са ужасени и не могат да откъснат очи от пеперудата. Някои от големите се плашат от нея, други обясняват, че ще стане чудесен експонат в хербарии. Накрая я оставят на мира. Преместват я някак в страни от вратата и си влизат да спят. Спят без сънища. Някои почти до обяд.
Пеперудата по-късно отлетя някъде по свои си дела и те не я видяха повече. Нищо, че намериха карфици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар