Да мечтаеш не винаги е лесно, но …

Но! Ако спра не знам как ще се погледна… Много рано в живота си осъзнах, колко е важно човек да има цел, път, който да следва и когато един ден го извърви да му помогне да открие следващия. Разбрах и че не винаги е лесно, още по-малко пък разбираемо, когато си млад, току що завършил. Не съм от хората, които биха могли да кажат, че мечтите не се сбъдват, напротив, съдбата ми ме благослови да видя част от желанията си да се изпълняват. Да, тези желания не са били свързани с милиони и въпреки това, докато ги преследвах не ми беше лесно, а когато постигнах първото от тях, трябваше да разбера, че постигането не е всичко… Нужно е нещо да последва. Въртях се в кръг, опитвах се да се задоволя с малко, с това, което имам в момента, но не стана… Да съм в непрекъснато движение за мен се оказа животоспасяващо, повече от необходимо. И така от цел на цел, от път на път, винаги в търсене на нещо важно, на нещо, което е повече от мен и ме кара да се чувствам полезна.  Пасивността е отрова. Движението е повече от живот. То има смисъл. Да мечтаеш не винаги е лесно, но да се стремиш към нещо, нещо важно за теб самия е необходимо също като дишането…