"Без косми в чая!"

„Без косми в чая” е последният девиз вкъщи. Така де, като гледаш котка нямаш много възможности за внасяне на ред у дома. Дали ще прецапат лапи през лицето ти или вместо аромата на сутрешното кафе ще подушиш аромата на подопашното пространство – не ти избираш. Можеш да си напълно сигурен само и единствено, че това са част от нещата, които неизбежно ще преживееш с домашния любимец. Изобщо, като си вземе човек котка, животът постепенно придобива една особена предсказуемо непредсказуема нотка. Например има голяма вероятност да се събудиш от нокти в крака, но може и да отвориш очи подтикнат от чувството, че някой ти диша в лицето и първото, което видиш да е нос, приближен на милиметри до твоя собствен. Също така повръщането на косми и/или предъвкани листа от някое нещастно домашно растение е в кърпа вързано, но пък дали действието ще се извърши под леглото, точно след обхвата на протегнатата ти с парцал ръка, през нощта в коридора с плочките, така че да нацапаш право в „подаръка” на път за банята или върху килима - е какво е животът без изненади! И понеже щом веднъж в подредения ти свят се е настанила пухкава, зъбата и ноктеста стихия, понеже знаем, че природните явления не са подвластни на човека, а ти доброволно си допуснал природата у дома, ежедневието неусетно се изпълва с мантри – „Слизай долу!”, „Не на килима!”, „Не, не там!”, „Не яж това”, „Стига си го яла”, „Животно!”, „Лудо!”, вездесъщата „НЕЕЕЕЕ!” и отчаяните „Казах „не”!, „Пак ли?!” и „Уф, коткооо!”. И както всички сме чували, че котките са безпогрешни будилници рано сутрин, когато просто си длъжен да станеш и залитайки да приготвиш закуската на любимеца, то така и може да бъдеш изненадан в три часа през нощта, когато кански писък раздере тишината и докато мигаш в паника осъзнаеш, че ти си този, който произвежда сърцераздирателния вик, слабините ти пулсират в болка, смазани от тежестта на нещо, което в същия този миг вече се измъква през открехнатата врата и ти мяркаш само края на опашката. Е, ситуацията се отнася най-вече за представителите на мъжкия пол, но пък да се наблюдава отстрани също е безценно и далеч по-безболезнено. Та, когато тази неделна сутрин реших да пия чай и моята незаменима котка, чието име съседите навярно знаят като Лисан, подведени от постоянните ни викове „Лисане!” („Лиса, не!”), реши да мине няколкократно над чашата, се чух да казвам умолително – „Без косми в чая!”, уви, напразно! Както и напразно мечтая да пребоядисам стените, където моята любима в своя устрем да сменя посоката с подскоци и да хуква нейде из апартамента е оставила безчет отпечатъци. Навярно е по-разумно просто да боядисам всеки един печат – лапа в различен цвят и да добавям нови при всяко следващо премятане.