"Чеденцеее"

Тази вечер ме вбесиха две неща. Тъкмо се чудех кое да подхвана и О! Чудо! На екрана пред мен се мъдри лицето на … Домакинката.

За живелите на общежитие в Студентски град не е нужно да обяснявам какви спомени ме връхлетяха.  И какъв смях. То не е слънчице, пиленце, душичке …

В стаята на домакинката може да откриеш всичко – зарязани растения, забравени вещи, млади момчета и сакове, които не би трябвало да са там. Алкохол. Спомням си веднъж, как получих разяснение кое уиски било хубаво и кое не. Разбира се има и печки. По мое време не ни ги взимаха така масово. Лично аз завещах на домакинката една Драцена. Вярвам, че попадна в по-добри ръце.

Домакинките…

Те са като подбирани с конкурс. Винаги могат да те изумят. Гримът и говорът са най-безобидните им черти. С тях трябва много да се внимава. Ако по някаква причина ги ядосаш, приготви се за изненадващи проверки в стаята. Не забравяй, че не им е нужно да чукат на вратата, имат си ключове. Могат да забравят за някое уверение или да те преместят в друга стая.

Ако си им безразличен си добре. Ако си им симпатичен, което ще рече, че си открил дарителски фонд на тяхно име, може спокойно да си живуркаш сам в стая повече от пет години.

А за непосветените, ето как, най – общо,  протича първата среща с Домакинката.

1.       Чакаш на дълга опашка.

2.       Влизаш.

3.       Задавяш се от дима, който се носи из стаята.

4.       Към теб се обръщат с „Чеденце”.

5.       Овикват те.

6.       Попълваш документите.

7.       Отиваш да опишеш наличното в стаята.

8.       Връщаш се на опашката.

9.       Домакинката излиза в обедна почивка. Овиква цялата опашка.

10.   Отново влизаш при нея.

11.   Кара ти се, че се моташ и ти се оплаква колко много работи и колко неблагодарни са всички студенти.

12.   Честито! Имаш стая!

И така приключението, в което ще се видиш се нарича Студентски град и не е така, както си  го мислил. Наздраве за Домакинките!